68 души загинаха, а над 50 бяха ранени, когато влак, пътуващ от Мадрид за Севиля, се вряза в спрял влак близо до градчето Урда в централна Испания в сряда сутринта. Сблъсъкът е втората смъртоносна железопътна катастрофа в страната за по-малко от година. Премиерът Педро Санчес обяви три дни национален траур.
Кой даде заповедта
Транспортният министър Оскар Пуенте обясни, че около 8:30 сутринта компютърна повреда е извадила от строя системата за сигнализация по 63-километров участък. Всички влакове по линията автоматично спряха. След това централното управление на железниците ръчно разреши на държавния влак на Renfe да продължи без ограничение на скоростта — въпреки че частният влак на Iryo беше спрял на червен сигнал около 25 километра напред. 23 минути по-късно Renfe се вряза в задната част на Iryo с около 200 км/ч. Пуенте нарече решението „необяснимо".
Изтекли аудиозаписи от разговорите между диспечерите и машинистите показват, че контролорът е бил уведомен, че влакът на Iryo не може да потегли, защото системата за сигурност не му позволява. Въпреки това машинистът на Renfe е получил указание да продължи „с нормална скорост". Iryo заяви, че влакът му е бил „ударен отзад".
Приватизацията на релсите
Испанската железопътна мрежа дълго време се смяташе за гордост на страната — една от най-добрите високоскоростни системи в света. Но през последните години държавният оператор Renfe беше изложен на конкуренция от частни компании като Iryo, а поддръжката и сигурността бяха оставени на пазара. Когато безопасността се превърне в разходна статия, резултатът е предвидим.
Това е втората смъртоносна катастрофа на високоскоростна линия тази година — през януари 46 души загинаха при сблъсък край Адамус. И двата инцидента включват влакове на Renfe и Iryo. Премиерът Санчес нарече „неприемливо" страната да преживее две такива трагедии за една година.
Работниците предупредиха
Синдикатът на железничарите Semaf обяви стачка в четвъртък „в защита на железопътната безопасност". Държавните служители от CSIF поискаха оставката на Пуенте, обвинявайки го, че превръща дежурния диспечер в изкупителна жертва вместо да поеме отговорност. Синдикатът твърди, че още през септември е предупредил за прекомерното работно време в Adif и е настоявал за повече инвестиции в инфраструктура, поддръжка и безопасност.
Кандидатът за премиер от Подемос Ирене Монтеро посочи, че машинисти и експерти от години предупреждават срещу либерализацията на железопътния сектор. Отговорността, каза тя, не може да се стовари върху един работник, когато системата е построена да спестява от безопасността.
Жертвите
Сред загиналите е бившият министър на труда Фатима Банес, която ръководеше министерството от 2011 до 2018 г. под правителството на Мариано Рахой. 24 от жертвите са от влака на Renfe, 44 — от този на Iryo. Спасителните екипи работиха през нощта с тежка техника, за да извадят останките от вагоните, паднали по насипа. Гражданската гвардия призова семействата на пътниците да предоставят ДНК проби за идентификация.
Очевидци описват пътници, които плачат и кървят, хора, затиснати в седалките си, дим, изпълнил вагоните. Няколко американци са ранени, сред тях пожарникар от Джаксънвил, пътувал със семейството си. На гарата Аточа в Мадрид беше поставен мемориал, а знамената са спуснати наполовина.
Политическият взрив
Вечерта след катастрофата около 1500 души се събраха пред Министерството на транспорта в Мадрид. Полицията използва сълзотворен газ, след като протестиращи хвърляха бутилки и факли. Демонстрантите скандираха „Оскар Пуенте, министър на смъртта" и изискваха оставките на Пуенте и Санчес. Протестите бяха подкрепени от крайнодесни групи като Вокс, Фаланге и Ревуелта. На площад „Сибелес" някои държаха плакати с надпис „Корупцията убива".
Испания гласува на 29 ноември. Повечето политици отмениха кампанийните си събития, но Вокс отказа да участва в траура, твърдейки, че той се използва, за да заглуши критиките към инфраструктурата. Въпросът е дали избирателите ще накажат правителството за два фатални инцидента за година, или ще поискат сметка от модела, който превърна релсите в бизнес.
Испания не е изключение — от Латинска Америка до Източна Европа приватизираната инфраструктура убива, докато печалбата тече. Следващата катастрофа вече се готви някъде другаде.
