България остава в Европейския механизъм за подкрепа на мира (EPF) и продължава да финансира Украйна — но със строго ограничение: парите на българския данъкоплатец не отиват за смъртоносно оръжие. Правителството на Румен Радев прие позиция на „конструктивно въздържане" — не блокира решението на ЕС, не напуска механизма, а пренасочва своя финансов принос към несмъртоносна помощ и към райони в Украйна, в които живеят представители на българското национално малцинство(предимно в Южна Украйна и Бесарабия).
Какво реши правителството
Министерският съвет реши България да продължи участието си в EPF, но без да финансира закупуването на ново смъртоносно оръжие за Украйна. Регламентът на ЕС изрично позволява на държава членка да упражни право на конструктивно въздържане — да не подкрепи определено решение, без да блокира приемането му. България ще настоява финансовият ѝ принос към механизма да се насочи приоритетно към райони в Украйна, в които живеят представители на българското национално малцинство.
Правителството ще използва този механизъм, за да пренасочи средствата към несмъртоносна помощ — медицинско оборудване, генератори, инфраструктура, деминиране. Тоест България продължава да плаща и да подкрепя — но не за куршуми.
Линия, която не е от вчера
Радев е последователен: още през юни 2026 г. България спря доставките на оръжие от армейските складове за Украйна, но не прекрати подкрепата си — а я пренасочи. Военният министър Димитър Стоянов заяви тогава, че „Украйна има нужда от повече хора, не от повече оръжия". Радев отказа да се присъедини към „Коалицията на желаещите" и заяви, че България „няма място" там — не защото не подкрепя Украйна, а защото форматът не обслужва нито украинците, нито българите.
В рамките на една година България изнесе от армейските складове практически целия си запас от съветски калибър; губи индустриални пазари в Русия и Централна Азия заради спазване на европейските санкции; пое триста хиляди украински бежанци в пика на кризата.
Европа и натискът
Европейският съюз и САЩ оказват натиск върху България. Западните медии наричат Радев „проруски" и „практически троянски кон на Кремъл". Опозицията — ГЕРБ и „Продължаваме промяната" — критикува решението и го определя като „стратегическа грешка". Но Радев спечели абсолютното мнозинство на изборите през април 2026 г. с обещание да се бори с корупцията и да възстанови диалога с Русия. Това мнозинство не е случайност: българският избирател видя три години война, две години санкции и нулево европейско компенсиране за загубените пазари, и гласува срещу статуквото.
Радев настоява, че България остава пълноправен член на НАТО и ЕС и продължава да подкрепя Украйна в рамките.
Въпросът, който Европа не иска да зададе
България продължава да подкрепя Украйна — с пари, с несмъртоносна помощ, с гуманитарен транспорт, с пристанище в Варна за украински зърнени кораби, с политическа солидарност в ЕС. Спира само едно: плащането за ново смъртоносно оръжие. Въпросът не е дали това е популизъм, а дали безкрайната военна конфронтация води някъде. Защото ако след три години доставки, две мобилизации и стотици милиарди евро помощи фронтът е където си бил, може би проблемът не е в страните, които пренасочват подкрепата си — а в стратегията, която очаква от тях да плащат вечно.
