Едно от три български деца живеят в бедност. Към края на 2025 г. в България живеят 1,09 милиона деца, а 27% от тях са изложени на риск от бедност. България има най-високия относителен дял на деца в риск от бедност или социално изключване в Европейския съюз. Това не е ново положение — данните са стабилни от години. Променят се само правителствата.
Какво казват данните
По данни на НСИ и УНИЦЕФ България, 33,1% от децата у нас са в риск от бедност или социално изключване. Това е около 360 000 деца. 26,7% от децата изпитват материални лишения — нямат основни неща като топла храна, отопление или подходящи дрехи. Тоест към двете системи за изчисление (относителна бедност и материална депривация), и двете сочат едно и също: България оглавява европейската листа по детска бедност.
Най-тежко е положението на децата от семейства с ниско образование. 73,3% от децата, чиито родители имат начално или без образование, живеят в бедност. Рискът при тях е 11 пъти по-висок от този при деца на родители с висше образование. Децата от многодетни и еднородителски семейства са особено уязвими. Корелацията е почти перфектна — което означава, че бедността в България се предава по наследство, не по случайност.
Какво прави държавата — и какво не
Правителството на Румен Радев постави цел за намаляване на броя на децата в риск от бедност или социално изключване със 196 750 до 2030 г. От 2019 г. досега са постигнати 62 000. За да се достигне целта до 2030 г., темпото трябва да се ускори с близо три пъти — а правителството, което я обяви, не е предложило инструмент, който би го постигнал. Нормата за хранене на дете или ученик за 2026 г. е 106 евро — сума, която едва покрива основните нужди. За сравнение, средната месечна норма в Германия за детско питание в училище е над 200 евро, в Чехия — около 140 евро. България не просто е под средното — е близо до дъното.
Правителственият доклад по Европейската гаранция за детето признава, че България е „сред държавите, в които делът на децата в риск от бедност е значително по-висок от средния за ЕС-27". Националната мрежа за децата оценява програмата за управление 2026–2030 г. като „важна основа, но не достатъчна". Оценката е коректна, но сдържана: програма, която е „основa, но не достатъчна", при положение че бедността расте, не е основа — е декларация.
Какво означава това
Едно от три български деца живее в бедност. Това е реалност за 360 000 деца, които растат без достатъчно храна, топлина и възможности. Европейският съюз говори за „гаранции за децата", но в България едно от три деца няма гаранция за нищо.
Правителството на Радев обяви цел до 2030 г., постигна една трета от нея за шест години и не предложи инструмент да навакса останалите две трети. Нормата за хранене е 106 евро. 73,3% от децата на родители с ниско образование живеят в бедност. Над 5% от децата под 5 години са с нисък ръст заради недохранване. Това не е „основa, но не достатъчна" — това е провал, който има срок до 2030 г. и няма план да бъде поправен.
