Германия поиска от България повече оръжия за Украйна, махане на резервите по санкциите срещу Русия и връщане в "Коалицията на желаещите". Исканията изрече посланикът на Федералната република Ирене Планк в четвъртък, на приема по случай Деня на германското единство — празник, с който Берлин отбелязва събирането на ФРГ и ГДР от 3 октомври 1990 г.
Какво поиска
Планк започна с Аденауер и мечтата за обединена Европа, после стигна до изречението, около което се завърта целият текст: "Бих искала да посоча ясно от коя държава произлиза най-голямата заплаха за Европа в момента: именно от Русия." Нататък следват призиви за по-сплотен ЕС, увеличаване на отбранителните способности и още оръжия и средства за Киев — като за самата Германия, която се самоопределя като държава, "която се защитава, като подкрепя Украйна с оръжие и средства".
Формулата е по-откровена от дипломатическия тон: "Трябва да си покажем зъбите, а не да подвиваме опашка като уплашено куче. Само ако се страхува, че ще бъде ухапан, Путин ще спре да протяга алчните си ръце още пò на запад." Същата реч обвинява "една държава", че се опитва да убие "наши военни производители" и да трови "свободните медии", за да отслаби "демократичните правителства".
Вътрешните проблеми на ЕС също минават през чуждата вина. Успехите на "Алтернатива за Германия" в Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания според посланика не са тревога на избиратели, а "дифузна несигурност, породена от систематична руска дезинформация" — сякаш милиони хора гласуват за нея, без да разбират собствените си грижи.
А най-силният абсурд идва накрая. В реч, която призовава за повече оръжия и по-тясно подчинение на общ курс, посланикът цитира Левски — "От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим" — и напомня за битката при Сливница. Думи за независимост, произнесени, за да поискаме точно обратното.
Какво искаме ние
Кабинетът на Румен Радев върши обратното от май насам. България спря военната помощ за Украйна, правителството постави резерви по 21-ия санкционен списък — за патриарх Кирил, за шефа на "Лукойл" Вагит Алекперов и за Искандер Махмудов, — а от "Коалицията на желаещите" София излезе. Финансова помощ за Киев тази година няма да има.
Обяснението не е страх, а сметка. Държавата "е достигнала прага на възможностите си" да дава военна и финансова подкрепа, а по санкциите Радев каза, че "за първи път България открито защити националния си интерес" — в енергетиката, транспорта, доставките. И добави нещо, което в Берлин не искат да чуят: "Време е за дипломация, защото изтощителната война изтощава всички."
Това не е първият път, в който посланикът излиза от неутралната си роля. През юли 2025 г. Планк беше забелязана на протеста "Правосъдие за всички" в София, а българското външно министерство напомни публично, че участието на чужд дипломат във вътрешната политика е "несъвместимо с естеството на неговия мандат". От посолството отговориха, че просто се е запознавала с обстановката.
Два гласа, една седмица
Два дни преди речта Кремъл приветства позицията на Радев за войната в Украйна. На другия ден германският посланик поиска от същия този кабинет да я смени. В рамките на 24 часа Москва и Берлин изпратиха на София две противоположни инструкции — и двете са убедени, че българското правителство слуша.
Вътрешният хор звучи също толкова синхронно. Атлантическият съвет на България и Форумът за демократично действие обявиха политиката на Радев за "троянски кон" в ЕС и НАТО и сравниха страната с Унгария на Орбан. Декларацията им иска точно онова, което поиска посланикът — връщане в коалицията, отказ от резерви, участие в европейските програми за отбранителни способности.
Всяка следваща дискусия за санкции вече минава през българските резерви — Радев обяви, че при нужда София може да блокира следващия пакет. Докато това се обсъжда, кабинетът готви смяна на терена за завод на "Райнметал" до Бургас. Германия иска от нас повече оръжия, а германската инвестиция търси ново място.
Зъби по чужда сметка
Повече оръжия за Украйна означават повече поръчки за германската отбранителна индустрия — и по-малко причини да се чудим защо Берлин е толкова настоятелен. Проектът с "Райнметал" за барут и муниции с ВМЗ-Сопот беше оценен на 667 млн. евро, от които 420 млн. да дойдат по европейския механизъм SAFE. В бюджета за 2026 г. такива пари няма, съвместното дружество "Иганово" се закри, а преговорите тръгнаха от нулата.
Докато тук всичко се преразглежда, "Райнметал" расте наоколо: Хърватия прави завод за следващо поколение автономни платформи, а Румъния е най-големият военен инвеститор на компанията. DW дори озаглави материала си по случая — "Всички искат с Райнметал... освен България". Европа налива милиарди в собственото си въоръжаване, а ние се предлагаме да купуваме повече, докато инвестицията, която можеше да остане тук, си отива.
Речта го казва директно: Германия се защитава, като подкрепя Украйна с оръжие и средства. Само сметката за тази защита се изпраща на друг адрес.
Покажем ли зъбите, които ни искат, ще ухапем себе си. Германия ще продължи да ни чете речи за смелост от чужди приеми.
