Днес правителството одобри проект за още пет противовъздушни комплекса IRIS-T SLM. Първия такъв България го купи през 2024 г. за 182 милиона евро без ДДС, а петте струват над милиард. Премиерът обеща договор „до седмици".
Обещанието е точно. Само че не е за ракетите.
Седемдесет и една
Заемът, от който се плаща, не е за тези комплекси. SAFE е общ инструмент — 3,26 милиарда евро за девет проекта. Сред тях 3D радари с Франция, 155-милиметрови гаубици, системи за залпов огън, противовъздушни ракети VL MICA и боеприпаси за „ВМЗ-Сопот" с германския Rheinmetall.
Според регламента на ЕС срокът на такъв заем е до 45 години, с 10-годишен гратисен период за главната. Споразумението е подписано през 2026-а — сметката тече до 2071-ва. Проектите трябва да са изпълнени до 31 декември 2030 г., защото тогава изтича периодът, за който Европейската комисия може да одобрява плащания.
Тук се разпълва илюзията. В средносрочната бюджетна прогноза, представена пред парламента, редът „придобиване на зенитно-ракетни комплекси" е записан с 8,8 милиона евро за 2027 г. и 56 милиона за 2028 г. Около 65 милиона за система, обявена за над милиард.
Либо останалото е в години, които още не са в таблицата, пак всички проекти по SAFE трябва да приключат до края на 2030-а. Отговорът и в двата случая е един: парите се похарчват, а ракетите идват.
Опашката при Diehl
Германската Diehl Defence е производителят. През януари компанията обяви, че прави десет комплекса през 2026 г. и цели до 16 годишно след две години. Нова фабрика в Нонвайлер трябва да добави около 2000 ракети годишно.
Десет на година. Пет за България.
Опашката вече се вижда. Швеция поръча седем комплекса с доставка между 2028 и 2030 г. Около три четвърти от сегашното производство на ракети отиват за Украйна. Същият бизнес, от който България иска да взема договор, изпреварва държавите от НАТО в собствената си опашка.
От 2022 г., когато страната се присъедини към европейския въздушен щит, до днес има подписан договор за един комплекс. Радев сам го изрече: „От тогава до сега един договор за един зенитно-ракетен комплекс. Как да покрием територията на страната?"
Какво не лови
Днес е моментът да се зададе въпросът, който никой на заседанието не зада.
На 6 октомври дронове удариха два търговски кораба в българската изключителна економическа зона. Единият потъна заедно с екипажа, другият беше евакуиран с двама ранени. Това е заплахата, за която се купува оръжието.
IRIS-T SLM е система с 40 километра обхват и 20 километра височина. Тя е направена за самолети, хеликоптери и крилати ракети. Дроновете, които удариха корабите, летят на стотици километра и идват от морето — от страна, която тази система изобщо не гледа.
Срещу тях точно този комплекс не стреля.
Специалист, цитиран от Fox News, оцени, че вероятно е използван руски Geran-4. Зеленски веднага обвини Москва. Стоянов отговори, че все още е невъзможно да се установи. Това е единственото изречение от целия ден, което звучи трезво.
Какво остава тук
В сряда министърът на отбраната обсъжда с Diehl изграждане на център за поддръжка и склад за резервни части в България. Това е реалната част от сделката — работа за български работници, която очаква. Останалото е при германския концерн.
И тук е проблемът. Според докладите на комисаря по отбраната Андрюс Кубилиус, 15 от общо 19 национални плана по SAFE включват участие на украинската промишленост или съвместно поддръжане на техника. Инструментът не е просто заем. Той е политически мост между Брюксел и Киев, а България влиза точно в тази конструкция.
Докато в същия бюджет отбраната е 2,15% от БВП, а заплатите в публичния сектор от 1 септември са намалени с 10%. Страхът е сбит на българска пара, не върху българска земя.
Противоречието
Има една реплика, която обръща цялата сделка.
В същия ден, в който подписаха още един заем за оръжие, Радев каза следното: „Наливането на пари в тази война и безкрайното превъоръжаване е много по-скъпо от усилията за дипломация и намиране на трайно решение за мир."
Той е прав. Просто не прави това, което казва. Подписва дълг до 2071-ва за система, която идва след 2030-а, докато страната харчи повече за въоръжение, отколкото за храна на училищниците си.
Реакция на какво, всъщност? На дронове, които тази система не лови. С пари, които тази страна няма. От държава, която от десетилетия изнася оръжия, вместо да изгражда собствени способности.
