Израел унищожи 48 села в Ливан след примирието. Според разследване на New York Times израелските сили са сринали 48 от около 60 села и градове в окупиран Южен Ливан, откакто примирието влезе в сила през април 2026 г. Разрушенията са целенасочени — контролирани детонации, не колатерални щети. Унищожени са домове, училища, джамии, пътища, ферми и маслинови горички.
Какво показва разследването
New York Times анализира сателитни снимки и установява, че разрушенията се ускориха след примирието. Вместо да спрат военните операции, израелските сили започнаха систематично да унищожават цели села. Когато разрушаването следва етническата линия на населението, а не военната логика на целите, терминът „военна необходимост" спира да обяснява каквото и да било. Когато едно население е избрано за унищожение по конфесионален признак, терминът, който описва това, е етническо прочистване.
Израелският министър на отбраната Исраел Кац потвърди това пред аплодираща студийна публика на Channel 14: „Всички села са сринати. 23 000 домове. Няма останали жители. 200 000 души са прогонени. Това е газкият модел — това е моделът, който прилагаме." Цитатът не е изваден от контекст — е описателен. Кац не отрича разрушаването, а го представя като успех пред избирателите си. „Моделът", който той описва — масово разрушаване на цивилни домове, прогон на население, без завръщане — е моделът, който международното право класифицира като етническо прочистване.
Кац не крие намеренията си. През юли 2026 г. той обяви планове за унищожаване на „всички домове в граничните села", следвайки „модела Рафа и Бейт Ханун в Газа". Сателитните снимки потвърждават: пълно унищожение на граждански обекти — училища, болници, джамии, пътища, водопроводи. „Моделът Рафа и Бейт Ханун" е моделът, приложен в Газа — където според оценки на ООН от 2024 г. над 60% от жилищния фонд е разрушен, а Междудържавният съд на ООН (ICJ) разглежда случая по Конвенцията за предотвратяване и наказание на престъплението геноцид. Кац сам нарича ливанския юг продължение на същия подход — тоест сам нарича ливанския юг продължение на операция, която е предмет на дело за геноцид в ICJ.
Мащабът на унищожението
Израел окупира около 700 квадратни километра от Южен Ливан. Унищожени са 16 500 акра земя — 11% от окупираната територия. Това включва ферми и маслинови горички по време на реколтата. Изградени са поне три нови израелски военни бази и пътища, свързващи ги с израелска територия. Когато окупираща сила строи нови бази и пътища, свързващи ги със собствената ѝ територия, след като е прогонила местното население, това е анексия, придобита чрез етническо прочистване.
329 000 ливанци са прогонени — една трета от тях деца. 23 000 домове са разрушени. ООН предупреждава за хранителна несигурност в Ливан заради унищожаването на селскостопанската инфраструктура. Унищожаването на маслинови горички по време на реколтата не е „страничен ефект" — маслината е селскостопански култура с цикъл на производство от десетилетия. Изгубената реколта 2026 г. означава изгубена реколта до 2036 г. Унищожаването на средствата за съществуване на население с цел да се направи невъзможно завръщането му е една от формите, описани в Конвенцията за предотвратяване и наказание на престъплението геноцид (чл. II, буква „c").
Кац заплаши със завземане на допълнителна територия — районите на Набатия и река Литани. Условието е формулирано така, че изпълнението му е невъзможно без пълна политическа капитулация на Ливан — което на практика превръща окупацията в постоянна.
Примирието, което не работи
Примирието, договорено от САЩ, изрично забранява „настъпателни военни операции срещу ливански цели, включително граждански, военни и други държавни обекти". Въпреки това разрушенията се ускориха след влизането му в сила. САЩ, които са гарант на примирието, не са коментирали нарушението.
Израелският външен министър Гидеон Саар обяви, че израелските сили ще останат в Южен Ливан „до неопределено време". Ливанският премиер Наваф Салам търси международна подкрепа за изтегляне на израелските войски и възстановяване на разрушеното. Търсенето е към същите държави, които бяха гарант на примирието — и които не го налагат.
