Макрон забранява протестите във Франция. След най-тежките безредици от години, президентът Еманюел Макрон обяви, че префектите и кметовете ще получат правомощия да забраняват събиранията „ако е необходимо". Полицията в Париж забрани протестите в определени зони от 08:00 до 20:00 ч., включително пред Елисейския дворец. Решението идва след мащабна мобилизация — и адресира не исканията на протестиращите, а самия протест.
Как започнаха протестите
Протестите започнаха с ученици, които изискваха по-добри училищни условия. Бързо прераснаха в масови демонстрации срещу високите разходи за живот и влошените обществени услуги. 550 000 души излязоха на улицата на 17 октомври 2026 г. Демонстрациите прераснаха в безредици — изгорени кметства, разграбени магазини, 2 400–2 500 арестувани, около 1 000 ранени полицаи.
Макрон реагира с обръщение към нацията: „Нищо не оправдава" насилието. Обеща „безкомпромисен" отговор. Но вместо да адресира исканията на протестиращите, той обяви ограничения на демократичните права. Хронологията е показателна: на 17 октомври — 550 000 души на улицата; на 19 октомври — първа забрана; на 22 октомври — разширена забрана. Исканията не са чути. Забраната е реакцията.
Забраната на протестите
Макрон обяви, че префектите и кметовете ще получат правомощия да забраняват събиранията „ако е необходимо" за защита на обществени сгради и бизнеси. Това не е извънредно положение — е нещо по-тънко: децентрализирана забрана, която позволява на местните власти да спират протести без централно решение. Тоест на 22 октомври префектът на Париж може да забрани протест пред Елисейския дворец, на 23 октомври префектът на Марсилия — пред общината, и т.н. Без да има общонационален декрет, който би подложен на съдебен контрол.
Полицията в Париж забрани протестите в определени зони от 20:00 до 06:00 ч. на 19 октомври. Комендантски час от 23:00 до 06:00 в някои квартали. На 22 октомври забраната беше разширена — от 08:00 до 20:00 ч., приложима за ключови обекти, включително Елисейския дворец. Забраната от 08:00 до 20:00 ч. е забрана за целия работен ден. Тоест протестиращите не могат да се събират пред президентския дворец нито преди работа, нито през обед, нито след работа. „Защитата на обществени сгради" е формулировката; ефектът е забрана на протести пред седалището на изпълнителната власт.
Какво прави Макрон
Макрон разграничи „мирните протестиращи с легитимни искания" от „подстрекатели от ултралевите групи". Разделянето е тактика, позната от предходни кризи (жилетките 2018–2019, пенсионната реформа 2023): категоризира част от протестиращите като „лоши", за да оправдае репресията срещу всички. Когато 550 000 души излизат на улицата, а президентът говори за „подстрекатели", разликата между „мирни" и „подстрекатели" не е фактологична — е политическа.
6 800 души бяха задържани — 86% от тях непълнолетни. 36 разследвания от IGPN (полицейският регулатор). Макрон обеща 3 000 заместващи учители — мизерна уступка, която не адресира исканията за по-добро финансиране. За сравнение, учителските синдикати оценяват недостига на учители в училищата на над 10 000 поста. 3 000 заместващи учители са едно от три искания — и то подfillено наполовина.
Някои опозиционни политици призоваха за смяна на вътрешния министър Лоран Нюнес. Макрон отказа да приеме оставката му. Вместо това поиска „ясни отговори" за провалите в разузнаването и предвиждането. Провалите, които Макрон иска да изясни, са провали на собствената му политика: той е на власт от 2017 г. — девет години, в които са приети пенсионната реформа (2023), законът за асимилацията (2023), законът за безопасност (2023) и поредица от реформи, които намалиха публичните услуги. „Провалът в разузнаването" не е причина за протестите — е причина за изненадата на Елисейския дворец, че протестите се случват.
Бедността като причина
Протестите не са заради „безредици". Те са заради бедност. Високи разходи за живот, влошени обществени услуги, ниски заплати, недостатъчно образование. Студентите излязоха, защото училищата им са в лошо състояние. Работниците излязоха, защото не могат да си позволят живота.
Макрон е на власт от 2017 г. — почти десетилетие, в което инфлацията консумира покупателната способност на средната класа, докато минималната заплата расте бавно, а корпоративните печалби — бързо. Според данни на INSEE за 2024 г., покупателната способност на домакинствата в най-ниската децила е спаднала с 2,3% спрямо 2019 г., докато печалбите на компаниите в CAC 40 са нараснали с над 35% за същия период. Тоест „възстановяването", което Макрон цитира, е реално — но за акционерите, не за работниците.
