Работници стачкуват в Гърция срещу бедността. Учители, студенти, болнични лекари и държавни служители излязоха на национална стачка в Атина, Солун, Патра и още 35 града. Исканията: по-високи заплати, повече персонал, безопасни училища, жилищна подкрепа. Стачката е първата мащабна национална мобилизация от началото на учебната година и засяга едновременно образованието, здравеопазването и държавната администрация — тоест не един сектор, а целият публичен.
Какво искат стачкуващите
Учителите искат незабавно запълване на 15 000 незаети преподавателски поста — седмици след началото на учебната година. Класовете са пренаселени — 25 и повече ученика. Заплатите са ниски, финансирането — недостатъчно. В Самос пет училища все още са в контейнери шест години след земетресението. Тавани падат върху ученици по време на час. Тези факти не са метафора — са описани в докладите на учителските синдикати. Когато дете седи в контейнер шест години след природно бедствие, а таван пада върху него по време на час, искането за „безопасни училища" е искане за минимум.
Студентите протестират срещу непоносимия наем, който се добавя към храната, транспорта и разходите за обучение. Студентската милиция (MAS) призова за демонстрации в 35+ града. Жилищната криза е особено тежка за студенти, които учат далеч от дома. В Атина средният наем за стая близо до университет надхвърля 350–450 евро — при средна месечна студентска подкрепа от около 200 евро. Разликата се покрива от родителите, ако те могат; ако не — студентът работи нощно или напуска.
Болничните лекари искат двойни заплати и масово наемане. Държавните служители (ADEDY) стачкуват от 11:00 до края на работния ден — искат възстановяване на 13-та и 14-та заплата и ръст на заплатите. 13-та и 14-та заплата са били премахнати по време на програмата за спасяване на дълга (2010–2018); програмата приключи, дългът е преструктуриран, но заплатите не са възстановени. Тоест възстановяването, което Атина обяви, не е стигнало до хората, които го платиха.
Какво прави правителството
Правителството е загрижено от изхода на стачката. Протестите в Гърция „стават грозни" в близкото минало. Вътрешното министерство следи ситуацията. Полицията е в готовност. Описанието е официално, но подготвя почвата: когато правителство обявява, че „следи" протест, а не че „слуша" исканията му, разликата не е терминологична. Стратегията не е диалог — е управление на дебаркацията.
Комунистическата партия (KKE) и синдикатът PAME участват в стачката. Протестите са част от вълна от младежки протести в Европа — Франция, Италия, Албания, Белгия. Учителите се борят срещу „комерсиализацията на образованието" и срещу схеми за оценка, които класират училища, ученици и учители. Схемите за оценка са въведени като реформаторски инструмент, но в практиката превръщат училищата в класации, а учениците — в метрики. Учители, които се оплакват, че тавани падат, не се класират добре — а училищата в контейнери не се класират изобщо.
Бедността като причина
Гърция е страна, която се възстановява от дълговата криза, но работниците не усещат възстановяването. Заплатите са ниски, жилищата са скъпи, обществените услуги — недостатъчни. Учителите, които са изпратени далеч от дома, не получават жилищна подкрепа. Студентите не могат да си позволят наем. Икономическите индикатори от 2018 г. насам са позитивни — ръст на БВП, спад на безработицата, излизане от програмата за спасяване. Но тези индикатори са средни. Разпределението е различно: ръстът на БВП върви към туризма и финансите; спадът на безработицата — към нископлатени сезонни работни места. За учител, лекар или държавен служител „възстановяването" е макроикономическо понятие, което не се вижда в банковата смка.
Стачката е за заплати — но не само. Тя е срещу модел, при който дългът е преструктуриран, банките са спасени, а 15 000 учителски поста остават незаети шест седмици след началото на годината; при който контейнерите в Самос са „временно решение" вече шест години; при който 13-та и 14-та заплата са били „временна мярка", станала постоянна. Исканията са конкретни, но зад тях стои един въпрос: ако възстановяването е реално, защо не стига до училището, болницата и канцеларията.
Какво означава това
Работници стачкуват в Гърция срещу бедността. Това не е изолиран протест — е част от вълна от стачки в Европа. Учители, лекари, студенти и държавни служители излизат на улицата, защото мирните канали — синдикати, парламент, социален диалог — не водят до решения. Когато таван пада върху ученик и министър не идва, когато контейнер става „временно" шест години, когато заплата, премахната като „временна", не се връща пет години след края на кризата — стачката спира да бъде една от опциите и става единствената.
Стачката в 38 града няма да бъде последната. Тя е първата от цикъл. Ако правителството отговори с полиция, а не с договор, следващата ще е по-голяма.
