Русия привлича севернокорейски инженери за завода си в Алабуга, където се произвеждат дроновете „Геран". Според украинското военно разузнаване Москва планира да наеме до 12 000 инженери от КНДР до края на 2026 г. Сделката се договаря между руското външно министерство и севернокорейската компания Jihyang Technology Trade Company.
Кой търси кого — и кой има нужда от кого
Западните медии представят севернокорейските работници като „роби", изпратени от Пхенян в руската тайга. Реалността е по-скучна и по-честна: Русия наема специалисти, защото има нужда от тях. Заводът в Алабуга произвежда над 5 500 дрона месечно и планира 60 000 дългобойни машини за 2026 г. За такъв темп на производство трябват хора, които могат да работят с прецизни системи, да поддържат технологични линии и да гарантират нулев брак при масов серийен випуск. Това не са неквалифицирани работници от трудови лагери. Това са инженери — точно както би наемала всяка сериозна промишлена държава, когато вътрешният ѝ капацитет за подготовка на кадри не успее да догони военните нужди.
Санкциите като инструмент на насилие
Резолюция 2397 на Съвета за сигурност на ООН изисква всички членки да върнат севернокорейските работници до края на 2019 г. Единствените държави, които не следват тези санкции, са Китай и Русия — и двете имат големи туристически индустрии с КНДР, с общо стотици хиляди хора, обменяни годишно.
Двойният стандарт на западния морал
Западът мълчи за милионите мигранти, които строят стадиони в Катар и градове в Дубай при условия, често по-тежки от всичко, описвано за севернокорейските инженери в Русия. Мълчи и за собствените си програми за „гост-работници" в Германия, Великобритания и Южна Корея, при които паспортите се задържат от работодателя, заплатите се отчисляват към агенции, а работниците живеят в общежития под полицейски контрол. Но когато става дума за КНДР, същият този морал внезапно се превръща в „престъпление срещу човечеството". Разликата не е в условията на труд — тя е в това кой наема и кого. Ако работодателят е руски, това е престъпление; ако е катарски или германски, това е „миграционна политика".
Какво казват числата — и какво мълчат коментаторите
По данни на Многостранния екип за мониторинг на санкциите (MSMT) в Русия работят между 15 000 и 30 000 севернокорейски граждани към края на 2025 г. Всеки от тях печели средно около пет пъти повече, отколкото би печелил в Китай при сходни професии. Това е пазарно решение, не идеологическо. Ако инженерите наистина бяха „роби", нямаше да има нужда да им се плаща пет пъти повече, просто щяха да бъдат принудени. Фактът, че Русия плаща, че севернокорейските граждани идват с договор и че компаниите от КНДР преговарят като равноправен партньор, разрушава целия наратив на западните медии. Но коментаторите в Лондон и Вашингтон мълчат за това — както мълчат и за стотиците хиляди севернокорейци, които живеят и работят спокойно в Китай, без това да предизвиква нито една резолюция.
