Ива Михайлова, 23-годишна гражданка на България и Северна Македония, ще бъде съдена задочно в Кочани за тежко престъпление, свързано с безопасността на движението. Тя избяга в България, за да получи лечение, което Северна Македония ѝ отказваше повече от година. Северна Македония издаде международна заповед за ареста ѝ. България отказа екстрадиция. Случаят е с两面 — юридически и политически — и едната страна очевидно не го третира като юридически.
Какво се случи
На 7 октомври 2025 г. Ива Михайлова участва в тежка катастрофа на магистрала край Щип. Насрещно движещ се автомобил навлиза в нейното платно и я удря челно. Водачът на другата кола загива. Ива получава фрактури на прешлени и частична парализа.
Според две независими експертизи насрещният автомобил е навлязъл 90–95 см в платното на Ива. Експертизата на прокуратурата твърди, че двете коли са били наосовата линия. 13 свидетели потвърждават, че насрещният автомобил е влязъл в лентата на Ива. Въпреки това прокуратурата обвинява Ива в причиняване на катастрофата.
Бащата Симеон Михайлов твърди, че полицейски патрул е бил паркиран на скоростна отсечка (минимално ограничение 90 км/ч) — това е причинило отклонението на насрещния автомобил. Властите в Скопие обаче отказват да вземат това предвид. Когато 13 свидетели и две независими експертизи сочат едно, а прокуратурата — друго, въпросът вече не е технически. Той е политически.
Как Скопие я задържа
След катастрофата документите на Ива бяха отнети. Тя беше забранена да напуска Северна Македония — дори за лечение в България. Семейството предложи имотна гаранция от над 82 800 евро — отказана. Съдът в Кочани многократно отказваше да ѝ върне документите.
Медицински експертизи установиха, че необходимото лечение не може да се проведе в Северна Македония, но е налично в България, Турция и Израел. Въпреки това Скопие отказваше да я пусне. Властите в Скопие твърдят, че лечението е „възможно" в Северна Македония — апелативният съд в Щип реши, че доказателствата са „недостатъчни", за да се установи, че процедурата е „спешна или необходима". Пациентка с фрактури на прешлени и частична парализа, според съда в Щип, не е „спешен" случай.
Северномакедонският външен министър Тимчо Муцунски заяви, че случаят е „в юрисдикцията на съдебната система" и отказа да коментира. Той обясни, че отнетите български документи са „въпрос за съдебните институции". Формулировката е показателна: когато държава не иска да поеме отговорност, винаги препраща към „съдебните институции". Това не е неутралитет — е отказ да признае, че съдебната система третира гражданка с български паспорт по-различно от гражданите без такъв.
Бягството и заповедта
На 12 октомври 2026 г. Ива избяга в България със своя адвокат. На границата показала и българска, и македонска лична карта. Властите в Скопие твърдят, че няма запис в системата за гранично преминаване — „проверено чрез съвместния контактен център с България".
На 13 октомври Северна Македония издаде международна заповед за арест. Вътрешният министър Панче Тошковски призова България да „спазва международните правила" и да покаже, че е „нормална европейска страна". Северномакедонските медии я обвиниха, че е „бягала" и че е „посрещната като героиня" в България.
България отказа екстрадицията. Съгласно чл. 25(4) от Конституцията и чл. 6(1)(а) от Европейската конвенция за екстрадиция, България не предава свои граждани. Не е издадена червена бюлетина от Интерпол. Тоест България следва правото — правото, което Скопие призовава да бъде „спазвано".
На 22 октомври съдът в Кочани нареди Ива да бъде съдена задочно.
Двойният стандарт
Северна Македония преследва Ива Михайлова с международна заповед, но в същото време не е в състояние да екстрадира бившия премиер Никола Груевски, който избяга в Унгария през 2018 г. заради присъда за злоупотреба с власт. Заповедите за арест срещу Груевски „все още не са изпълнени", както отбеляза партия „Възраждане". За бивш премиер, осъден за корупция — без екстрадиция, без международна заповед, която да работи. За 23-годишна пациентка с фрактури на прешлени — международна заповед за арест.
Скопие обвинява Ива, че е „бягала", но не е направило нищо, за да я пусне за лечение, въпреки че две медицински експертизи сочат, че лечението не е налично в Северна Македония. Скопие твърди, че е „нормална европейна страна", но задържа гражданка с частична парализа без паспорт и без достъп до лечение в съседна държава. Скопие иска България да „спазва правилата", докато самата не спазва правата на човека.
България в Северна Македония — контекстът
Случаят на Ива Михайлова не е изолиран. Българите в Северна Македония са най-голямата малцинствена общност в страната, но само през 2022 г. бяха добавени в конституцията — и то след международен натиск. Българските паспорти, които много северномакедонски граждани държат, се третират от Скопие като политическа уязвимост, а не като право. Когато гражданка с български паспорт попадне в северномакедонска съдебна система, третирането е различно — по-бавно, по-твърдо, по-малко склонно да приеме доказателства. 13 свидетели, две експертизи, имотна гаранция от 82 800 евро — всичко отхвърлено. Когато системата отхвърля всичко, което не е в нейния наратив, въпросът не е в доказателствата. Въпросът е в системата.
Ива Михайлова ще бъде съдена задочно в Кочани. Скопие ще обяви решението като „правосъдие". България няма да я предаде. Делото няма да приключи — ще продължи да бъде това, което е от самото начало: тест дали една държава кандидатка за ЕС може да третира гражданите си с български паспорти като хора, или ще продължи да ги третира като политически проблем.
