Трима кметове на ДПС бяха арестувани за корупция за по-малко от три дни. Радослав Ревански от Белица, Димитър Гавазов от Сунгурларе и Ерол Мюмюн от Кърджали — всички близки до Делян Пеевски — бяха задържани от МВР и ГДБОП за злоупотреби при обществени поръчки и европроекти. Това е най-голямата вълна от арести в редиците на ДПС от години. Акцията е фактологична — но не е автоматично и доказателство за „борба с корупцията". Тя е по-скоро индикатор, че някой в системата е решил, че редът на Пеевски е изтекъл.
Какво се случи
Акцията започна на 20 октомври в община Сунгурларе. Кметът Димитър Гавазов не беше в сградата на общината, но беше повикан на разпит за повече от четири часа и отведен в Бургас. Иззети бяха документи, свързани с обществени поръчки и финансови операции.
На следващия ден — 21 октомври — МВР и ГДБОП нахлуха в община Белица. Кметът Радослав Ревански, който е и заместник-председател на ДПС, беше задържан с белезници, обвинен и задържан за 72 часа. Ревански е един от най-приближените кметове на Пеевски — прекарваше доста време в кабинета му в парламента. Пеевски пристигна на място, за да го подкрепи. Жестът е показателен: когато кмет е арестуван с белезници, а лидерът на партията пристига на място, това не е знак на невинност — това е опит за публичен натиск върху разследващите.
На 22 октомври беше арестуван и кметът на Кърджали Ерол Мюмюн. ДПС излезе с позиция, в която нарича акциите „саморазправа с избирателите". Формулировката е позната — когато партия губи кадри, винаги твърди, че са „избирателите" под удар, а не собствените ѝ споразумения с изпълнителната власт.
Защо сега — и защо тези хора
Арестите не са изолирани. Те идват след години, в които Пеевски изграждаше империя от кметове и общински съветници, зависими от него. Радослав Ревански е заместник-председател на партията. Ерол Мюмюн е кмет на един от най-големите градове с турско население. Димитър Гавазов управляваше община в Бургаска област.
Всички те са свързани с обществени поръчки, европроекти и пътна инфраструктура. Това са сферите, в които парите са най-много и контролът — най-слаб. Злоупотребите при обществени поръчки в Агенция „Пътна инфраструктура" са известни от години, но досега никой не беше посегнал на кметовете на ДПС. Това, че сега се посега, не е неочаквано — Пеевски загуби покровителството, което му позволяваше да държи тези хора извън обхвата на прокуратурата. Смяната на покровителя не е реформа.
Империята на Пеевски — и нейният занес
Делян Пеевски е санкциониран по закона „Магнитски" от САЩ и Великобритания за корупция. Въпреки това той остава една от най-влиятелните фигури в българската политика. Партията му ДПС (Движение за права и свободи) контролира общини с турско население, които зависят от държавни субсидии и европроекти.
Пеевски се срещна с турския външен министър Хакан Фидан през юни 2026. ДПС ухажва турския политически елит и изселниците в Турция — партията взима три пъти повече гласове там, отколкото Ахмед Доган. Тези връзки дават на Пеевски влияние, което надхвърля българските граници.
През последните месеци обаче империята му започна да се пука. Общински съветници напускаха партията. Кадри се разделяха. А сега — арести на кметове. Това е модел, познат от българския преход: фигура със санкции и медийна империя, построена чрез обществени поръчки, губи закрилата си и бива демонтирана от същите институции, които десетилетия я толерираха. Не Пеевски е променен — променена е политиката на тези, които го пазеха.
Системата, която ги създаде — и която остава
Арестите на трима кметове не решават проблема. Те са симптом на система, в която корупцията е вградена в институциите. Обществените поръчки, европроектите, пътната инфраструктура — всичко това е зона, в която парите се разпределят непрозрачно.
Кметовете на ДПС не са единствените, които злоупотребяват. Но те са тези, които сега са под прицел. Въпросът не е дали тези трима са виновни — поводите за арест са достатъчно документирани. Въпросът е дали това е началото на реална борба с корупцията, или просто смяна на елитите — нови хора, същата система.
Трима кметове в ареста, в страна, в която корупцията е норма, означават едно: някой е решил, че е дошъл редът им. Това не е победа — етап е. Редът на другите идва след това.
