На 5 юни Движението за права и свободи (ДПС) обяви отстраняването на Ерджан Ебатин от поста областен председател на партията във Варна. Решението е пряко свързано с освобождаването му като директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Варна няколко дни по-рано. Причината: обвинения в издаване на документи, улесняващи незаконното строителство в защитената местност „Баба Алино“.
Според официално прессъобщение на ДПС, публикувано в ранния следобед, решението е взето лично от Делян Пеевски. В него се посочва, че целта е да се „пресекат всякакви спекулации за връзка между този скандален случай и ДПС“. Пеевски призовава Ебатин да защити името си и да предостави информация за фактите по случая, след което Централният оперативен борд (ЦОБ) на партията ще вземе окончателно решение за ръководството на варненската организация.
Ебатин е освободен от длъжност в РИОСВ – Варна на 1 юни по заповед на министъра на околната среда и водите Росица Карамфилова. Заместен е от Румен Костадинов. Ебатин е известен като близък на Пеевски и многократно е заемал ключови постове във варненската структура на ДПС. Преди това е бил народен представител, а след края на мандата си неизменно се е връщал начело на инспекцията.
Скандалът с „Баба Алино“ разкрива по-широка картина на системни проблеми в екологичния контрол в България. Местността, разположена в непосредствена близост до Варна, е обект на незаконно строителство от години, въпреки статута си на защитена зона. Според разследвания на неправителствени организации и медии, разрешителните за строителство са издавани въпреки нарушения на Закона за защитените територии и Закона за устройство на територията.
Данните от Националния статистически институт (НСИ) показват, че през последните десетилетия застроената площ по Черноморието е нараснала с над 30%, като голяма част от новите строежи са в нарушение на екологичните норми. В същото време броят на проверките от РИОСВ е намалял: през 2023 г. инспекцията във Варна е провела 15% по-малко проверки в сравнение с 2019 г., въпреки увеличаването на сигналите за нарушения.
Ситуацията във Варна не е изолиран случай. Подобни практики са документирани и в Бургас, където през 2022 г. бяха разкрити незаконни строежи в защитената местност „Иракли“. В повечето случаи нарушителите са частни инвеститори, често с офшорна собственост, които разчитат на политическо прикритие и слаб контрол от страна на държавните институции.
Ролята на ДПС в този процес е особено видима в регионите с голямо турско население, където партията традиционно има силно влияние. Критиците на ДПС сочат, че партията е използвала своето политическо тегло, за да улеснява издаването на разрешителни за строителство в нарушение на екологичните закони, особено в периоди, когато е била част от управляващи коалиции. Това съвпада с период на мащабна приватизация на държавни земи след 1989 г., когато голяма част от крайбрежните територии бяха продадени на частни инвеститори, често с чуждестранен капитал.
Слабият контрол върху екологичните нарушения има пряко отражение върху работническата класа в региона. Незаконното строителство често води до унищожаване на обществени пространства и плажове, които традиционно са били достъпни за местните жители. Освен това, сезонната работа в туризма, която е основен източник на доходи за хиляди семейства, зависи от запазването на природните ресурси. Унищожаването на крайбрежната ивица за сметка на луксозни хотели и затворени комплекси намалява възможностите за работа и влошава условията за трудещите се.
Скандалът с „Баба Алино“ поставя и въпроса за независимостта на институциите, отговорни за екологичния контрол. РИОСВ е подчинена на Министерството на околната среда и водите, което означава, че политическите пристрастия на управляващите могат да влияят пряко върху работата на инспекциите. В случая с Ебатин, връзките му с ДПС и Пеевски са били публична тайна, което поставя под съмнение обективността на решенията, взети по време на неговото ръководство.
В по-широк контекст, ситуацията във Варна отразява проблемите на екологичната политика в България след 1989 г. Докато през социалистическия период държавата е имала строг контрол върху строителството и опазването на природните ресурси, след прехода този контрол е отслабен в името на „пазарната свобода“. Резултатът е системно нарушаване на екологичните норми, често с подкрепата на политическите елити, които имат интерес от краткосрочни печалби за сметка на дългосрочната устойчивост.
За работниците и местните общности в региона това означава не само загуба на природни ресурси, но и ограничаване на възможностите за достойна работа. Докато чуждестранните инвеститори и местните олигарси печелят от незаконното строителство, трудещите се остават с несигурни договори, ниски заплати и все по-ограничен достъп до обществени блага.
