В понеделник министърът на културата Евтим Милошев публично обвини ръководството на Националния дворец на културата (НДК) в финансови злоупотреби, включително натрупана загуба от близо 49 милиона евро и заплата на изпълнителния директор, надвишаваща многократно тази на държавния глава. Обвиненията бяха отправени без предварителна среща с ръководството на НДК, което научи за тях от медиите. В отговор, изпълнителният директор Андрияна Петкова Татарова и членът на Съвета на директорите Сашо Ганов свикаха пресконференция, за да представят своя версия на фактите — версия, която разкрива системни проблеми, наследени от десетилетия липса на инвестиции и превръщането на НДК в търговско дружество през 2011 г.
Какво казват данните от НДК
Според представените от ръководството на НДК данни, натрупаната загуба до края на 2023 г. възлиза на 48,564 милиона евро. За 2024 и 2025 г., когато настоящото ръководство управлява дружеството, оперативната загуба е значително по-малка — 2,353 милиона евро. За 2024 г. загубата е едва 293 хиляди евро, като приходите са увеличени с 56%, а оперативната загуба е намалена с 88%. Тези цифри, според ръководството, показват подобрение в управлението, но все още недостатъчно, за да се покрият огромните амортизационни разходи, свързани със сградния фонд на НДК.
Амортизационните разходи за 2024 г. са 2,696 милиона евро, а за 2025 г. — 2,602 милиона евро. Тези разходи са пряко свързани с остарялата инфраструктура на НДК, която е апортирана в капитала на дружеството през 2011 г. без реални финансови средства. Тогава сградата е била оценена като актив, но без да са предвидени средства за нейната поддръжка. Резултатът е, че НДК се бори с ежедневни аварии и нужда от ремонти, които изтощават бюджета му.
Липса на държавна подкрепа и неравнопоставеност
Един от ключовите проблеми, които ръководството на НДК изтъкна, е липсата на държавна подкрепа в сравнение с други културни институции. Докато повечето културни институции в България получават делегирани бюджети и субсидии за всеки продаден билет, НДК, като търговско дружество, няма достъп до такива средства. Това поставя НДК в неравнопоставено положение спрямо конкурентите си, като например залите в София, които получават държавни субсидии.
Освен това, ръководството подчерта, че 2/3 от сградния фонд на НДК не може да се отдава под наем целогодишно, което ограничава възможностите за генериране на приходи. Въпреки това, от февруари 2024 г. до момента, наличните средства по сметките на НДК са се увеличили от 7,5 милиона лева на 16 милиона лева — ръст от 120%. Това показва, че ръководството е успяло да стабилизира финансовото състояние на дружеството, въпреки липсата на инвестиции.
Заплатите и политическият натиск
Евтим Милошев обвини ръководството на НДК, че получава прекомерно високи заплати, като конкретно спомена, че месечната заплата на изпълнителния директор е 13 680 евро. Андрияна Петкова Татарова не опроверга директно тази цифра, но поясни, че възнагражденията се определят според Закона за публичните предприятия и варират всяко тримесечие. Тя добави, че заплатите на служителите в НДК са увеличени с 20% през 2024 г. и с още 15% през 2025 г., тъй като преди това са били твърде ниски.
Ръководството на НДК подчерта, че не се страхува от проверки, тъй като действа в рамките на закона. Те призоваха Министерството на културата да проведе одит, за да се изяснят фактите, вместо да се изнасят публично обвинения без диалог.
Системен проблем: от социалистическо наследство до капиталистическа реалност
Историята на НДК разкрива по-дълбоки проблеми, свързани с прехода от социалистическа към капиталистическа икономика. Построен през 1981 г. като символ на българската култура, НДК е бил финансиран изцяло от държавата и е служел на обществения интерес. След 1989 г. обаче, подобно на много други обществени активи, НДК е превърнат в търговско дружество, за да бъде подготвен за пазарна логика, която не винаги съответства на нуждите на културните институции.
Този процес на превръщане на обществени блага в търговски дружества е част от по-широката политика на приватизация и дерегулация, която засегна не само културата, но и промишлеността, здравеопазването и образованието. Резултатът е, че институции като НДК се оказват в ситуация, в която трябва да се самоиздържат, без да получават адекватна държавна подкрепа. Това води до хронични финансови затруднения, които сега се използват като повод за обвинения в лошо управление.
Какво следва за НДК?
Ръководството на НДК изрази надежда за диалог с Министерството на културата, за да се намерят трайни решения за финансиране и поддръжка на сградния фонд. Те подчертаха, че са необходими инвестиции, за да се приведе НДК в конкурентна среда и да се гарантира неговото оцеляване като културен център. Без такива инвестиции, загубите ще продължат, а културната дейност на НДК ще бъде застрашена.
Този конфликт разкрива не само финансовите предизвикателства пред една от най-значимите културни институции в България, но и по-широките проблеми на културната политика в страната. Докато държавата продължава да третира културата като търговски сектор, вместо като обществено благо, институции като НДК ще остават в уязвима позиция — изложени на политически натиск, финансови кризи и опасност от приватизация.
