На 7 юни Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) публикува данни, според които световните цени на храните са отбелязали леко понижение през май. Индексът на ФАО, който проследява месечните промени в цените на основните хранителни стоки, е достигнал средно 130,8 пункта — с 0,2% по-ниско от коригираното ниво за април (131,0 пункта). Въпреки това, индексът остава с 2,9% по-висок в сравнение със същия месец на миналата година и само с 18,4% под рекордното ниво от март 2022 г.
Според доклада на ФАО, цените на зърнените култури са се повишили с 2,6% на месечна база. Основните причини за това са по-слабите перспективи за износ на пшеница, включително в Съединените щати, както и по-високите разходи за горива и торове. Конфликтите в ключови региони, като Близкия изток, също оказват влияние върху доставките и цените. Цените на царевицата са подкрепени от по-силното търсене на внос и ограничените доставки в Бразилия и САЩ.
За разлика от зърнените култури, цените на растителните масла са отбелязали първото си месечно понижение за годината — с 4,6% спрямо април. Причината е спадането на цените на палмовото и соевото масло, което е компенсирало поскъпването на рапичното и слънчогледовото масло. Въпреки това, средните цени на растителните масла остават с над 20% по-високи в сравнение с миналата година. Един от факторите за това е увеличеното търсене на биогорива, произвеждани от маслодайни култури, което е резултат от по-високите енергийни разходи.
Цените на захарта са скочили с 7,5% спрямо април, достигайки 95,1 пункта, но все още са с 13,1% по-ниски в сравнение с миналата година. Повишението се дължи на опасения за свиване на световните доставки през следващите месеци. В отделен доклад ФАО прогнозира, че световното производство на зърнени култури ще намалее с 2% през селскостопанската 2026/27 година, достигайки 2,98 милиарда тона. Най-голямото намаление се очаква при пшеницата, докато при царевицата и ечемика то ще бъде по-слабо.
България: високи цени въпреки световните тенденции
Въпреки лекото понижение на световните цени, в България храните остават значително по-скъпи в сравнение с други европейски страни. Според скорошно проучване на Actualno.com, цените на плодовете и зеленчуците в Солун, Гърция, са многократно по-ниски от тези в България. Например, килограм домати в Солун струва около 1,20 евро, докато в България цената достига до 2,50 евро. Подобни разлики се наблюдават и при други основни хранителни стоки като краставици, чушки и картофи.
Този дисбаланс не е случаен. След 1989 г. българското селско стопанство претърпя драстична деиндустриализация и приватизация, което доведе до загуба на самодостатъчност в производството на храни. Плодородни земи бяха продадени на чужди корпорации и олигарси, а местните производители останаха без достатъчна подкрепа. Днес България е принудена да внася значителни количества храни, което увеличава зависимостта ѝ от световните пазари и спекулациите на големите агрокорпорации.
Освен това, липсата на ефективен държавен контрол върху ценообразуването позволява на търговските вериги да поддържат високи цени, дори когато световните пазари отбелязват спад. Работниците и семействата с ниски доходи са най-засегнати от тази ситуация, тъй като голяма част от доходите им отива за основни хранителни стоки.
Геополитически фактори и икономически последици
Световните цени на храните не се определят само от пазарните механизми. Геополитическите напрежения, като конфликтите в Близкия изток и санкциите срещу Русия, оказват значително влияние върху доставките и цените. Например, по-високите разходи за горива и торове са пряк резултат от нестабилността в енергийните пазари, която засяга и селскостопанското производство.
В Европейския съюз „зелените“ политики също допринасят за повишаването на цените. Ограниченията върху използването на торове и пестициди, както и насърчаването на биогоривата, водят до по-високи производствени разходи, които се прехвърлят върху крайните потребители. В България тези ефекти са още по-осезаеми поради слабата конкурентоспособност на местното селско стопанство и липсата на дългосрочна стратегия за развитие на сектора.
ФАО предупреждава, че намаляването на световното производство на зърнени култури през следващите години може да доведе до нова вълна на повишаване на цените. За България това означава, че зависимостта от внос ще се задълбочи, а цените на храните вероятно ще останат високи. В този контекст е необходима политика, която да защити интересите на местните производители и потребители, вместо да разчита единствено на пазарните механизми и външни доставки.
