В края на май Европейската комисия официално препоръча на България да премахне плоския данък върху доходите на физическите лица и корпоративните печалби. Мотивът: необходимост от „по-справедливо данъчно облагане“ и „фискална консолидация“. Само дни по-късно бившият служебен финансов министър Валери Белчев разкри в интервю за bTV какво означава това предложение за българските предприятия — и защо те отговарят с бягство в сивия сектор.
Какво казват данните
Според Белчев, между 20 и 30% от бизнеса в България вече оперира в сивия сектор. Това не е просто статистика, а пряк резултат от натрупаните икономически натоварвания. От 2020 г. насам инфлацията е достигнала 40%, докато доходите са се увеличили с около 60%. На хартия това звучи като подобрение на покупателната способност, но реалността за бизнеса е друга: цените на тока са се удвоили, а на горивата — скочили с 50%. В същото време държавата продължава да увеличава разходите си, които в крайна сметка се прехвърлят върху гърба на малките и средни предприятия.
Белчев подчерта, че България все още няма функционираща дигитална система за управление на бюджета — нещо, което в други европейски страни е стандартно от десетилетия. Вместо това, бюджетните процеси се управляват с Excel таблици и хартиени документи. Тази административна изостаналост не само забавя бизнеса, но и създава условия за корупция и укриване на данъци.
Защо бизнесът избира сивия сектор
Предложението на Европейската комисия за премахване на плоския данък (10% за физически лица и 10% за корпорации) не идва в изолация. То е част от по-широка стратегия за „хармонизиране“ на данъчните системи в ЕС, която често игнорира местните икономически реалности. В страните с прогресивно данъчно облагане, като Франция или Дания, високите ставки са съпроводени с ефективни публични услуги и социални мрежи. В България обаче работниците и предприемачите плащат все повече, без да получават адекватно качество на образованието, здравеопазването или инфраструктурата.
Сивият сектор не е просто „укриване на данъци“ — за много малки фирми и самозаняти това е единственият начин да оцелеят в условия на свръхрегулация и липса на подкрепа. Когато държавата не осигурява стабилна бизнес среда, а Брюксел настоява за още по-високи данъци, предприемачите нямат друг избор, освен да се изтеглят в неформалната икономика.
Плоският данък: последна защита или пречка за справедливост?
Защитниците на плоския данък твърдят, че той е една от малкото мерки, които правят България привлекателна за инвеститори и помагат на бизнеса да оцелее. Критиците, включително Европейската комисия и МВФ, го определят като „несправедлив“, защото облага еднакво ниските и високите доходи. Във Франция, например, се обсъжда въвеждането на 100% данък върху доходи над 3 милиона евро — мярка, която Белчев определи като „превишаване на границите“.
Въпросът обаче не е само за ставките, а за това как се използват събраните средства. В България данъчните приходи често отиват за заплати на неефективна администрация или за проекти, които не подобряват живота на работниците. Докато в страните от Северна Европа високите данъци са съпроводени с безплатно образование и здравеопазване, в България те често се губят в корупционни схеми или неефективни разходи.
Какво означава това за работниците
За трудещите се премахването на плоския данък би означавало по-високи данъчни тежести, без гаранция за по-добри публични услуги. В условията на ниски заплати и липса на синдикална защита за много хора сивият сектор е единственият начин да допълнят доходите си. Неформалната заетост, макар и рискова, често е по-добре платена от официалната работа при минимална заплата.
Проблемът не е в плоския данък сам по себе си, а в липсата на алтернативи. Ако държавата иска да намали сивия сектор, тя трябва да предложи нещо повече от по-високи данъци и бюрокрация. Необходими са мерки за опростяване на административните процедури, намаляване на корупцията и осигуряване на стабилна икономическа среда, в която малките предприятия да могат да се развиват легално.
Геополитически контекст: България между Брюксел и собствените си интереси
Препоръката на Европейската комисия идва в момент, в който България все още се бори с последиците от енергийната криза и инфлацията. Докато страните от Запада налагат санкции и търсят начини да „накажат“ Русия, българските домакинства и предприятия плащат цената под формата на по-високи цени на горивата и електричеството. В този контекст исканията за по-високи данъци изглеждат още по-нереалистични.
В същото време България остава една от най-бедните страни в ЕС, с ниски заплати и висока емиграция на млади хора. Вместо да се фокусира върху фискални мерки, които натоварват още повече бизнеса и работниците, ЕС би могъл да подкрепи инвестиции в инфраструктура, образование и технологии — мерки, които наистина биха подобрили конкурентоспособността на страната.
Заключение: Данъчна реформа без социална справедливост е обречена на провал
Премахването на плоския данък няма да реши проблемите на българската икономика, ако не е съпроводено с реални реформи в публичния сектор и борба с корупцията. Сивият сектор не е враг на държавата — той е симптом за нейните провали. Докато Брюксел и българските правителства се фокусират върху данъчни ставки, истинските въпроси остават без отговор: защо работниците плащат все повече, а получават все по-малко? Защо бизнесът бяга в сянката, вместо да се развива на светло? И защо България продължава да изостава, въпреки че следва всички „препоръки“ на ЕС?
