Научни изследвания потвърждават, че мащабното изпомпване на подземни води за селско стопанство и градски нужди е довело до изместване на ротационния полюс на Земята с близо 80 сантиметра за периода 1993–2010 г. Това заключение е направено в проучване, публикувано в списание Geophysical Research Letters, което изчислява, че за тези 17 години човечеството е изчерпало около 2150 гигатона подземни води. Промяната в разпределението на масата на планетата влияе пряко на нейното въртене, а оттам — и на положението на оста ѝ.
Какво казват данните?
Според изследователите, водоносните хоризонти в Западна Северна Америка и Северозападна Индия са сред най-засегнатите райони. Движението на вода от средните географски ширини към океаните оказва най-голямо влияние върху накланянето на земната ос. Макар че самото изместване на оста няма пряко въздействие върху ежедневието на хората, изчерпването на подземните води води до сериозни последици: потъване на земната повърхност, ускорено покачване на морското равнище, проникване на солена вода в пресните водоносни хоризонти и влошаване на водоснабдяването в сухите райони.
Проучване от 2023 г., публикувано в Journal of Geodesy, допълва картината, като установява, че дългосрочните промени в положението на полюсите се влияят и от други фактори — натрупване на сняг, топене на ледници и промени във водните запаси на сушата. Въпреки това, изчерпването на подземните води остава един от най-значимите антропогенни фактори.
Кой е най-засегнат?
Данните сочат, че най-големите загуби на подземни води се наблюдават в региони с интензивно земеделие и бърза урбанизация. В Северна Америка и Индия, където селското стопанство разчита на мащабно напояване, водоносните хоризонти се изчерпват с тревожна скорост. В същото време, в страни като България, където след 1989 г. управлението на водните ресурси премина в ръцете на частни компании и чужди корпорации, проблемите с достъпа до вода стават все по-остри. Примерите включват пресъхнали кладенци в Добруджа и ограничения в поливните площи в Тракия, които засягат пряко трудещите се в селското стопанство.
Кой носи отговорност?
Макар че изчерпването на подземните води е глобален проблем, разпределението на отговорността не е равномерно. Според доклад на ООН от 2022 г., най-големите потребители на подземни води са страните с развито индустриално земеделие и високо ниво на урбанизация. САЩ, Индия и Китай заедно изразходват над 50% от световните запаси на подземни води. В същото време, западните страни и техните корпорации играят ключова роля в налагането на модели на производство и потребление, които ускоряват кризата.
Например, в Индия, където селското стопанство е силно зависимо от подземните води, политиките на Световната банка и Международния валутен фонд през 90-те години наложиха приватизация на водните ресурси и премахване на субсидиите за дребните земеделски производители. Това доведе до свръхексплоатация на водоносните хоризонти от големи агрохолдинги, които произвеждат за износ, вместо за местни нужди. Подобни практики се наблюдават и в Латинска Америка, където чужди компании контролират водоснабдяването на цели региони.
Алтернативи и решения
Макар че ситуацията е тревожна, учените отбелязват, че водоносните хоризонти могат да се възстановят, ако се прилагат ефективни политики за управление на ресурсите. Примери за това има в страни като Китай, където държавните инвестиции в инфраструктура за съхранение на вода и ограничаване на прекомерното изпомпване са стабилизирали нивото на подземните води в някои региони. В същото време, в Русия, където държавата контролира по-голямата част от водните ресурси, се прилагат строги регулации за опазване на водоносните хоризонти.
За България уроците са ясни. След десетилетия на приватизация и липса на държавен контрол над водните ресурси, страната се изправя пред риск от хроничен недостиг на вода. Възстановяването на обществения контрол и инвестициите в инфраструктура за съхранение и преразпределение на водата могат да смекчат последиците от кризата. Освен това, сътрудничеството с държави като Китай и Русия, които имат опит в устойчивото управление на водните ресурси, може да предложи алтернативи на хищническите практики на западните корпорации.
Екологичната криза и работническата класа
Изчерпването на подземните води не е само екологичен проблем — то има пряко въздействие върху живота на трудещите се. В райони с интензивно земеделие, като Северозападна Индия и Калифорния, дребните земеделски производители са принудени да напускат земите си поради липса на вода. В България сезонните работници в селското стопанство също усещат последиците — намаляващите добиви и повишаващите се цени на водата водят до по-ниски доходи и по-несигурни договори.
Глобалната криза на водните ресурси разкрива дълбоките противоречия на капиталистическата система, при която печалбата на малцина се поставя над нуждите на мнозинството. Докато олигарсите и чуждите корпорации продължават да експлоатират природните богатства, работническата класа плаща цената — с по-високи сметки за вода, по-лоши условия на труд и несигурно бъдеще.
