На 28 май министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев потвърди пред Народното събрание, че по време на издирването на Васил Михайлов — известен като „прокурорския син“ — е имало изтичане на информация от Областната дирекция на МВР в Перник. Според Демерджиев течовете са се случвали в моменти, когато е съществувала реална възможност Михайлов да бъде задържан. Изказването му беше направено в отговор на въпрос на народния представител от „Възраждане“ Димо Дренчев по време на парламентарен контрол.
Васил Михайлов, син на бивш прокурор, беше задържан на 22 май в столичния квартал „Свобода“ след месеци на укриване. Според министъра все още няма конкретни доказателства, че полицейски служители са съдействали пряко на издирвания, но е разпоредил проверка по случая. Демерджиев не изключи и възможността бащата на Михайлов да е участвал в укриването му. „Възможно е баща му да му е помагал“, заяви той, добавяйки, че всеки служител в правоохранителната система е длъжен да изпълнява задълженията си безпристрастно.
Случаят поставя въпроси за систематичните пропуски в работата на институциите, които би трябвало да гарантират справедливост за всички граждани. Вместо това, данните сочат, че в България съществуват условия, при които определени лица — особено свързани с властта или олигархичните структури — получават привилегировано отношение. Това не е изолиран инцидент, а част от по-широка практика, при която ресурсите на държавата се използват за защита на частни интереси.
Според доклад на Европейската комисия за борба с корупцията от 2023 г., България остава една от страните в ЕС с най-високо ниво на възприемана корупция в съдебната и правоохранителната система. Докато чужди корпорации и местни олигарси се възползват от липсата на ефективен контрол, работниците и служителите с ниски заплати остават без защита. Пример за това е и фактът, че през последните десет години броят на разкритите случаи на корупция в МВР е нараснал, но осъдените служители остават минимални — едва 12% от всички разследвани, според данни на Главна прокуратура.
Ситуацията в Перник е показателна за по-широките проблеми в региона. След закриването на минно-добивните и металургичните предприятия през 90-те години, градът загуби над 30% от работните си места. Днес повече от 40% от трудещите се в областта работят на несигурни договори или сезонна работа, често без синдикална защита. В този контекст, изтичането на информация от местното МВР към лице, свързано с властта, само задълбочава недоверието на гражданите в институциите.
Димо Дренчев от „Възраждане“ използва случая, за да постави въпроса за отговорността на институциите. „Това не е въпрос на един изолиран случай, а на система, която позволява на хората с връзки да бъдат над закона“, заяви той пред парламента. Въпросът е дали проверката, инициирана от Демерджиев, ще доведе до реални последици за отговорните, или ще остане само формалност.
Историята на Васил Михайлов не е уникална. През 2022 г. друг случай разтърси обществеността, когато син на висш магистрат беше уличен в трафик на влияние, но делото беше прекратено поради „липса на доказателства“. Подобни практики подкопават доверието в правосъдната система и потвърждават опасенията, че в България съществува паралелна реалност, в която законите важат само за едни, а за други — не.
За работническата класа и трудещите се това означава, че дори когато институциите действат, те често го правят в интерес на малцина. Докато заплатите остават едни от най-ниските в ЕС, а социалната защита — недостатъчна, случаи като този с Михайлов напомнят, че борбата за справедливост изисква нещо повече от проверки и обещания. Тя изисква системна промяна, при която институциите да служат на гражданите, а не на привилегированите.
