Крайнодясната „Алтернатива за Германия" спечели парламентарните избори в Германия. В центъра на кампанията ѝ стоеше отказът от войната: край на военната помощ за Украйна, възстановяване на руско-германската дипломация и енергийните сделки, неутралитет в украинската криза. Резултатът отхвърли политика, която германският политически клас водеше години наред като единствено възможна.
Как Германия стигна дотук
Евтиният руски газ изгради германската индустрия. Санкциите, наложени в името на Украйна, я отрязаха от него. Енергийните цени в Германия се оказаха сред най-високите в Европа, а затварянията на заводи се трупаха година след година. От другата страна бюджетът за отбрана и оръжейните поръчки растяха безпрепятствено.
Сметката платиха тези, които никога не гласуваха за войната: индустриалният работник, средният бизнес, домакинствата. Това е класическата цена на чужда война, платена със собствената икономика.
Социалдемократическият провал
Тук е болезненото признание. Социалдемократите бяха сред най-шумните гласове за въоръжаване на Украйна и за санкциите. Те пренесоха войната върху собствената си социална база и после я изгубиха.
AFD не е лява партия. Но по двата въпроса, които определят живота на хората — войната и икономиката — тя произнесе онова, което социалдемократите отдавна не бяха в състояние да кажат. Те от години са партия на истеблишмънта, а не на труда, и споделяха курса на всички уредени партии. Затова бунтът срещу войната намери единствено крайнодесен израз. Не защото работникът е станал крайнодесен, а защото партиите, които някога го представляваха, отдавна го бяха предали.
Отношението към Израел
Да останем точни. AFD е про-израелска и насърчава израелските действия в Близкия изток. Тук е най-голямата ѝ слабост. Партия, която претендира да отхвърли войната, подкрепя същата логика на силата, само на друго място — ционизмът е колонизаторски проект, а нейната солидарност с него не е по-малко вредна от германската война, която отказва.
Критичната подкрепа не е идеализация. AFD печели работническия вот срещу войната в Украйна, но остава лоялна на ционистката държава. Партия, която едновременно иска мира с Москва и насърчава израелската война в Близкия изток, носи противоречие, което избирателите ѝ ще трябва да преглътнат.
Какво значи за България
Германия е първият икономически партньор на България и гласът, който диктува дисциплината в еврофондовете. Атлантическата линия на София стъпва на германското одобрение. Берлин, който спре да повтаря Вашингтон по Украйна, променя и интонацията на Брюксел към София — там, където българските правителства приемаха послушанието като съдба.
Най-големият въпрос обаче не е какво ще направи AFD. AFD само събра хората, които нямаше кой друг да чуе. Въпросът е къде беше германската левица, когато социалдемократите — отдавна минали на страната на капитала — оставиха единствено крайнодесните да кажат „не" на войната.
