На 2 септември правителството одобри четири документа за икономическо сътрудничество с Китай. На 10 септември вицепремиерът Александър Пулев заминава за Пекин с делегация за 19-ата сесия на смесената комисия. И вместо да си кажем „най-после“, медиите вият: „сделка на тъмно“, „китайски капан“, „загуба на суверенитет“.
Да бъдем честни — това е рядък W за Радев. И е добра новина: за работниците, за държавата, за суверенитета.
Какво всъщност одобриха
Една работна група между българското икономическо министерство и китайското министерство на търговията. Обмен на информация за законодателство и инвестиционна политика. Три китайски предприятия, които искат да развиват производство у нас — хидротерапевтично оборудване, инженерни пластмаси, инвестиционно консултиране. Българската агенция за инвестиции ще им съдейства с информация за индустриални зони и стимули.
Китай не е империя на капитала
Тук е важно да сме точни. Китай не е капиталистическа сила, която изнася финансов капитал, за да изкупува активи и да диктува условия. Китай е социалистическа държава с планова икономика. Неговите предприятия са държавно направлявани — те идват със стратегия, а не със спекула. Партньорството с Китай е сътрудничество между държави с общ интерес: те получават достъп до европейския пазар, ние получаваме производство, технологии и работни места.
Цифрите, които критиците крият
Стокообменът между България и Китай надхвърли 5 млрд. евро. Но нашият износ е едва около 1,1 млрд. долара — вносът е четири пъти по-голям. А китайските инвестиции у нас са едва 159 млн. евро, докато Унгария и Сърбия привличат милиарди.
Ние сме втората държава в света, признала Китайската народна република — през 1949 г. Имаме стратегическо партньорство от 2019 г. И въпреки това получаваме 159 милиона, докато други грабят милиарди.
Истинският скандал не е, че Китай идва. Истинският скандал е, че не сме отворили вратата по-рано.
Защо това е добре за работниците
Китайското сътрудничество носи производствени проекти, технологичен трансфер, работни места. А работникът, който произвежда в завод, е по-силен от работника, който обслужва кол-център. Индустрията носи данъци, синдикати, достойни заплати. Тридесет години ни деиндустриализираха в името на „пазара“ и Брюксел. Всяка нова производствена линия е победа на труда.
Защо това е добре за суверенитета
Многополюсният свят е факт. Държава с един господар няма избор; държава, която сътрудничи с Изтока, Юга и Запада, е субект. Който може да избира, може и да казва „не“.
Затова истерията срещу Китай не е за „прозрачност“. Тя е за контрол. Всеки, който иска България да зависи изцяло от Запада, вижда във всяка алтернатива заплаха — защото алтернативата означава свобода.
Кой вие
Същите гласове, които приеха санкциите срещу Русия без референдум, приеха базите и „солидарността“ като съдба и гледат на Брюксел като на висша инстанция, сега плачат за „прозрачност“. Те не бранят България. Те бранят монопола на Запада върху нашата външна политика.
Радев не е съвършен — но тук, за първи път от дълго време, взима правилното решение. Да го кажем ясно: партньорството със социалистически Китай е добре дошло. Носи индустрия, работа и правото сами да решаваме.
Добре дошло. Точка.
