Община Пловдив разработва от 2024 г. единна система за масово видеонаблюдение, която ще свърже стотици камери и сензори в мрежа, способна да разпознава „рисково поведение" в реално време. Концепцията беше готова много преди смъртта на Георги Кузев – просто досега липсваше общественото оправдание, което едно тежко престъпление най-сетне осигури.
Българският Flock
Моделът напомня американската компания Flock, чиято мрежа от камери с автоматично разпознаване на номери и поведение вече покрива стотици градове в САЩ. Там системата се превърна в тихо полицейско око, което следи движението на хората без съдебно разрешение и без те да са заподозрени в каквото и да било.
Пловдив върви по същия път: камерите и сензорите са „очите и ушите", аналитичната платформа е „мозъкът", а общинският център и МВР осигуряват реакцията. Разликата засега е само в мащаба.
От 2024 г. чакаха повода
Кметът Костадин Димитров призна, че работата по концепцията е започнала още през 2024 г. и не е пряко следствие от последните случаи в града. Точно така – проектът е съществувал, фирмите са били готови, оставало само общественото съгласие.
То дойде с убийството на Младежкия хълм. Заподозрените твърдели, че са „ловци на педофили", а побоят продължил над час, преди някой да реагира. Трагедията не доказва, че камерите биха помогнали – разработчиците сами го признават, – но дава точно аргумента, от който проектът имаше нужда, за да звучи неудържим.
Кого следи мрежата
Приоритетни ще са големите паркове, центърът и местата със „струпване на хора или история на нарушения". Информация ще се събира и от училищата, а в един новопострояващ се парк вече са предвидени 171 устройства.
Това са най-често работническите квартали и откритите пространства, където се събират обикновените хора. В практиката подобни алгоритми рядко спират богатите или властта – те бележат като риск бедните, бездомните и онези, които се събират да протестират.
Полицията с пряк ключ
Предвижда се при определени случаи полицията да получава пряк достъп до роботизирани камери и да следи събитие в реално време. Мрежата ще стигне почти навсякъде – от уличното осветление до автономни слънчеви панели в отдалечените райони.
Разликата спрямо старото наблюдение, твърдят разработчиците, е в превенцията. Но превенцията, вградена в алгоритъм, означава едно: решението кого да спрат вече не е у човека, а у машината, програмирана от фирмата, спечелила поръчката.
Кой печели от очите
Колко ще струва системата, не е ясно. Общината ще търси държавно финансиране и партньорство с МВР, а изграждането ще е поетапно, след като концепцията бъде доуточнена – тоест, след като обществената съпротива вече е притъпена.
Димитров посочва възпиращия ефект на камерите в квартал „Тракия". Само че никой не показва данни дали намалението на вандализма не е просто преместено в съседната улица и кой точно ще прибере поръчките за хиляди устройства.
От Америка до Пловдив масовото наблюдение се продава по един и същ начин – като грижа за сигурността, винаги след поредната трагедия. Въпросът не е дали искаме по-безопасен град, а защо вместо социални грижи и работещи институции получаваме още една мрежа, която гледа най-вече нас.
