Правителството на Румен Радев ще отбележи първите си 100 дни на власт на 16 август. За този период новите управляващи приеха първия си бюджет, замразиха договора с "Боташ" и с ударни назначения почти изцяло подмениха ръководствата на ключови държавни институции. Но зад бързината на кадровите рокади се крие един основен въпрос: къде са реформите?
Кой контролира
Кабинетът смени ръководствата на НАП, митниците, пътната агенция, държавните енергийни дружества и техните бордове. Повечето от тях бяха назначени от предишни управления на ГЕРБ и ДПС — хора, които години наред обслужваха определени интереси, вместо да работят за държавата. Връщането на Пламен Тончев начело на ДАНС затвърди контрола на Радев върху службите за сигурност — нещо, което започна още с неговите служебни кабинети през 2021 г.
Паралелно правителството публикува Програма за управление на България до 2030 г. — 208 страници, които покриват всички сектори. Документът идентифицира корупцията, слабия институционален капацитет и демографския натиск. Но навсякъде липсва приоритизация и измерими цели. Разписаното изглежда добре на хартия. Дали ще бъде изпълнено — отделен въпрос.
Бюджетът, който никой не иска
Първият редовен бюджет на кабинета е заложен при дефицит от 5,7%. Фискалният съвет го нарече "рекордно висок", но удобно пропусна да каже кой го натрупа — правителствата на ГЕРБ, които години наред раздаваха данъчни облекчения на корпорациите, докато болниците затваряха и учителите напускаха. Сега някой трябва да плати сметката. Радев обяви, че "бюджетът слага край на сглобките" и че правителството ще спре практиката на прехвърляне на неразплатени дейности за следващи години.
Въпреки заявките за фискална дисциплина, разходите растат. Заплатите в бюджетния сектор вече са нагоре с 5%, а синдикатите искат още 10%. Българският лекарски съюз настоява за минимум 10% увеличение на клиничните пътеки — искане, което надхвърля 900 млн. евро. Лекарите работят на косъм от години, заплатите им не са мръднали, а болниците се давят в дългове. 10% е минимумът, не луксът. Инфлацията се очаква да стигне 3,7% средногодишно заради конфликта в Близкия изток. Кабинетът не пипа основните данъчни ставки, което е предизборно обещание на "Прогресивна България". Но безструктурните разходи и нарастващите ангажименти поставят под въпрос дали дефицитът изобщо може да бъде ограничен.
"Боташ": от успех до замразяване
Едно от най-спорните решения беше замразяването на договора с турската компания "Боташ" за доставка на природен газ. Същият този договор беше сключен от служебен кабинет на Радев през 2023 г. и тогава беше определен като "успешен" и "стратегически". Сега новите управляващи признаха, че неплатените суми са минали половин милиард евро. Решението да се замрази един лош договор, вместо да се продължи да се плаща за него, е по-скоро знак за честност, отколкото за слабост.
Замразяването идва на фона на задълбочаващата се енергийна криза и растящите цени на суровините. Пазарът на горива остава заложник на конфликта в Близкия изток, а мораториумът върху износа на дизел и авиационно гориво, наложен в края на 2025 г., създава допълнително напрежение в сектора.
Кой печели, кой губи
Печелят тези, които получиха новите назначения. Печелят онези, които контролират службите за сигурност и държавните дружества. Печелят политиците, които могат да разпределят бюджетни средства към общините преди местните избори догодина.
Губят обикновените българи, които чакат ръст на заплатите и спиране на инфлацията. Губят лекарите и учителите, чиито искания биват прехвърляни от една година за друга. Губят онези, които вярваха, че 100 дни са достатъчни за реални промени.
Външната политика, която не е за хората
Във външната политика Радев заема позиция, която се отличава от предишните правителства — и от това на ГЕРБ, и от това на ПП-ДБ, които безропотно гласуваха всички досегашни пакети санкции. Той заяви, че ще наложи резерви към 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия, ако засягат българския национален интерес. Санкционният режим отдавна престана да бъде инструмент за мир — той е икономическо оръжие, което удря предимно обикновените хора и в двете страни, докато олигарсите си прехвърлят активите през трети държави. В крайна сметка пакетът беше смекчен — Вагит Алекперов и патриарх Кирил бяха сред извадените от него лица.
Успоредно с това Радев издейства падането на санкции срещу руския олигарх Искандер Махмудов, който е санкциониран по "Магнитски", използвайки като претекст сигурността на софийското метро. Вицепремиерът Иво Христов изказа желание България да възстанови членството си в руския обединен институт за ядрена енергетика в Дубна — при това срещу 5 млн. членски внос, при бюджет, който е проблемен откъм разходи.
По отношение на войната в Украйна Радев остана верен на позицията си: "България ще подкрепя Украйна според възможностите си, а тази година такива възможности няма." Той отказа да подпише съвместна декларация от срещата на държавите от Източния фланг на НАТО, като обясни, че не може да бъде част от декларации, които не съдействат за уреждането на конфликта, а напротив — допълнително го ескалират.
Социологическо проучване на "Галъп" показва 42% одобрение на правителството, при 33,6% неодобрение. Най-сериозните критики са насочени към външната политика.
Празните места
Енергийните реформи остават на ниво обещания. Кабинетът обмисля публично предлагане на миноритарни дялове от държавни енергийни дружества на Българската фондова борса, но преструктурирането на Българския енергиен холдинг означава отделяне на въглищните предприятия — което на практика е прехвърляне на загубите на друго място и край на кръстосаното субсидиране. Това е същият модел, който ЕС иска да наложи в цяла Източна Европа — държавните дружества да бъдат разparcelени и продадени, докато частният сектор прибира печалбата. 400 млн. евро по Плана за възстановяване са сериозна сума, но цената може да е още по-голяма — социално напрежение в Югоизточния регион и загуба на държавен контрол върху стратегически сектор.
В съдебната власт се предвиждат промени до края на октомври, но още при конкурсите за нов председател на Антикорупционната комисия адвокатските колегии протестират, че срокът за обсъждания е редуциран от 14 на 5 работни дни — в разрез с нормативната база.
Първите 100 дни показаха, че новите управляващи умеят да вземат бързи решения и да извършват кадрови рокади. Но зад тази бързина липсва системен подход. За обикновения български гражданин важният въпрос не е колко бързо се сменят шефовете на агенциите, а кога ще дойде ръстът на заплатите, кога ще спре инфлацията и кога ще има реални реформи в здравеопазването и образованието. Първите 100 дни не дават убедителен отговор на тези въпроси.
