В неделя Доналд Тръмп обяви, че САЩ ще намалят съвместните военни учения с Южна Корея, като причина посочи добрите си отношения с ръководството в Пхенян. Зад жеста на разбирателство обаче стои неудобен факт: реалната противоракетна отбрана на полуострова вече е преместена. Не заради Северна Корея, а заради ескалацията срещу суверенния Иран.
Изчерпани арсенали
Агресията срещу Иран изяде военни запаси, трупани с години. Само по време на конфликта Пентагонът е изстрелял над хиляда прехващача "Патриот" — всеки струва над четири милиона долара — и е използвал по-голямата част от наличните ракети за системите THAAD. Според данни на Атлантическия съвет дефицитът е толкова остър, че Вашингтон е принуден да търси ресурси от други региони, за да поддържа присъствието си на Близкия изток.
Съюзниците като резервни части
Washington Post съобщи още през март, че част от системата THAAD в Южна Корея се прехвърля към Близкия изток. Южнокорейски медии засякоха необичайно оживление на военнотранспортни самолети на базата Осан. Според militarywatchmagazine става дума за "стотици" системи, изтеглени от Източна Азия без никаква консултация с правителството в Сеул. Южнокорейският президент Лий Дже Мьон беше принуден да признае пред кабинета безсилието си: Вашингтон мести техниката "според собствените си военни нужди" и Сеул "не може изцяло да наложи позицията си".
Илюзията за непобедимост
Южна Корея граничи с една от най-гъстите концентрации на балистични ракети в света. Орязването на съвместните учения съвпада с физическото изтегляне на прехващачи. Това създава двоен пропуск: по-малко тренирана координация и по-малко реална техника на терен. Военни анализатори предупреждават, че способността на Вашингтон да реагира на криза в региона рискува да бъде сериозно отслабена, докато вниманието му е приковано към Персийския залив.
Топлината към Ким
Внезапната близост на Тръмп с Ким Чен Ун изглежда по-малко като дипломация и повече като опит за печелене на време. Намаляването на ученията избягва сценарий, в който Пхенян реши да тества докъде точно стига оголената отбрана на полуострова. Жестът не е проява на сила, а прагматично отстъпване, за да не се стигне до непосредствен сблъсък, за който Вашингтон няма ресурси.
Познатият сценарий
Военните стратези отдавна описват този феномен: способност, изградена с десетилетия за сблъсък с равностоен съперник, се изхабява в поредната ескалация. Голяма част от ракетния арсенал на САЩ беше трупана с мисъл за Тихия океан, а не за Близкия изток.
