Министърът на финансите Скот Бесент обяви "невиждани досега" икономически мерки срещу Иран. Пентагонът същевременно призна за загубата на един милиард долара в дронове — една четвърт от целия флот. Вашингтон преминава от бомби към санкции, след като четири месеца военна кампания не успяха да сломят иранската съпротива.
Операция "Икономическа ярост", както я нарече Белият дом, е по-скоро признание за поражение, отколкото за сила. След хиляди въздушни удари, убили над 3 400 иранци и ранили повече от 26 000, Техеран не само не капитулира, но укрепи позициите си. Иран контролира Ормузкия проток, води преговори от позиция на сила и диктува условията. Вашингтон сега залага на финансов натиск, защото военният е изчерпан.
Милиард долара в отломки
Военновъздушните сили на САЩ загубиха 24 дрона MQ-9 Reaper по време на Операция "Епична ярост" — кампанията, която започна на 28 февруари. Това представлява 25 процента от предвоенния запас. Флотът падна от 189 на 135 машини. General Atomics спря производствената линия на MQ-9 още през 2025 година — няма как да се заменят бързо.
Генерал Кенет Уилсбах каза пред Конгреса, че дронът е "най-ценният играч" в кампанията. Цената на един MQ-9 с пълен сензорен пакет стига до 50 милиона долара. Иран свали почти всичките — на земята и във въздуха.
Всичко това на фона на 42 изгубени или повредени летателни апарати — включително седем танкера KC-135 и четири хеликоптера MH-6. Пентагонът все още не е публикувал собствена оценка на щетите.
Кой контролира протока
Тръмп твърди, че САЩ имат "пълен контрол" над Ормузкия проток. Иран отговори категорично. Секретарят на Върховния съвет за сигурност Мохсен Резаи заяви пред китайския посланик в Техеран: "Докато Америка не промени поведението си и не приеме условията на Иран, Ормузкият проток няма да бъде отворен."
Условията на Техеран са логична последица от агресията: вдигане на блокадата, отпускане на замразените активи, обезщетение за щетите от войната и прекратяване на санкциите. Иран води преговори само с Оман за бъдещото управление на водния път — не с Вашингтон. Техеран не признава Вашингтон за страна, с която води директни преговори.
Ормузкият проток пропускаше една пета от глобалния трафик на петрол и газ преди войната. Сега е блокиран — не от Иран, а от военната кампания на САЩ. Вашингтон наложи контраблокада на иранските пристанища, която министърът на отбраната Пит Хегсет обеща да поддържа "неограничено време". САЩ блокират цяла държава и се оплакват, че тя не им пуска корабите.
Истинската цена
Повече от 3 400 души загинаха в Иран от началото на войната, сред които 376 деца и 496 жени. Ранени са над 26 500 души. Унищожени са 1 200 училища, 240 здравни заведения и над 140 000 жилищни единици. Пентагонът така и не е дал пълна оценка на щетите.
САЩ загубиха 13 военнослужещи. Разликата в мащаба е очевидна — и красноречива.
Вашингтон прехвърля фокуса към икономически мерки, защото военните опции се изчерпаха. Дроновете свършиха, интерцепторите за Patriot намаляват, а петролните цени растат точно преди конгресните избори през ноември. Администрацията признава, че икономическият натиск е "финансовият еквивалент" на бомбардировките — признание, че самите бомбардировки не свършиха работа.
Кой печели
Оръжейните компании печелят — замяната на загубените дронове ще струва милиарди, и някой трябва да плати. Иран печели, задържайки протока като коз за преговори и печелейки дипломатическа подкрепа от Катар, Оман и Пакистан. Вашингтон губи — военно, финансово и дипломатическо. Губят и американският данъкоплатец, който плаща сметката, и иранските цивилни, които плащат с живота си.
Познатият сценарий
Вашингтон вече опита този подход срещу Ирак, Либия, Венецуела и Северна Корея. Санкции, блокада, икономическа война — последвано от "предложение, което не можеш да откажеш". Всеки път същата рецепта, всеки път същият резултат: провал или дългогодишен хаос.
Иран обаче не е Ирак. Техеран контролира един от най-стратегическите водни пътища в света и има подкрепата на Оман, Катар и Пакистан. Техеран не се опитва да преговаря от слаба позиция — преговаря от позицията на държава, която оцеля след четири месеца война и все още държи ключа към глобалния петрол.
Въпросът не е дали "невижданите" мерки ще бъдат наложени. Въпросът е дали Вашингтон ще продължи да губи пари, дронове и доверие, докато Техеран търпеливо чака светът да разбере кой наистина започна тази война.
